Две души

Две души

Толкова съм добра в слушането, че съм забравила да говоря. Не, мога да говоря, дори съм доста приказлива понякога. Много съм добра в това да пазя живота си в тайна. Оставила съм го като олтар, мой оазис, място, където само аз се прибирам вечер и почивам до камината на моята същност.

Добра съм в изслушването и даването на съвети, че дори създавам впечатление, че говоря за себе си. Давам за сравнение част от моя живот, с цел създаване на свят, подобен на моя.

Приятелите ми мислят, че съм открита, малко повърхносттна, много емоционална и може би добра. Не мога да знам повече, а и не искам. Харесва ми да знам, че моят свят е само за мен и никой друг.

Когато имам „проблем“ го споделям, за да покажа и живата си страна, тази на човекът-жена АНИТА. Но това, което е в мен, е дълбоко заровено и може би аз самата вече не знам коя съм.

Боря се със себе си ден и нощ. Понякога дори мисля, че съм двама човека в едно, живеещи за различни каузи. Едната се бори за доброто, а другата все още не съм определила. На показ  показвам първата, може би нея искам да бъда. Тя упорито се старае да покаже на себе си и света, че можем да бъдем добри и да правим добрини. Тя е сърдечна и обича силно. Понякога обаче е много дразнеща, защото е алтруист. Винаги и за всеки се раздава без да мисли за себе си. Тогава се проявява другата и й показва бързо правия път, че трябва преди всичко да обича себе си. В това време, което трае достатъчно малко, че да не доловя същността на втората, тя ме превръща в нещо, което не съм показвала на света. Не мога да кажа, че не съм защото това също съм аз. За някои хора, дори повечето, ставам жестока, зла.

Тя е по- силна, уверена. Знае и може всичко, което трябва. Може да получи това, което иска, знае как. Когато се прояви усещам прилив на енергия, желание за живот. Нямам апетит. Тя е боец. Не се нуждае от някого, за да бъде себе си. Тя си е самодостатъчна. Харесва ми силата и. Независима, може би дори е по-красива. Забелязва се по-лесно и хората я уважават. Харизматична и обаятелна. Но я срещам много рядко.

Понякога следобед, когато сънувам, тя заживява в моето тяло, нейното тяло. Не помня много, почти нищо, но след това усещането е невероятно. Все едно съм живяла 10 живота, а не 40 минути в сън.

Те са добри приятелки. Втората винаги пази гърба на първата. Когато усети, че слабата Анита е наранена, веднага идва и оправя кашата, в която се е забъркала. Не оставя виновника не наказан. Помагат си. Затова изглежда, че цялото аз съм едновременно силна, но и ранима и ужасно чувствителна, но и безсърдечна.

Анита Георгиева

5.0, 1 гласа
прегледи 2751

Препоръчани продукти

loading...

Коментари за Две души

  1. 1.

    това съм аз....

Подобни статии

Трите ключа за дома

Трите ключа за дома

Дом. Дума, стара колкото света. Познатото и непознатото в нея. Познатото и непознатото в нас. Два п...