Когато си в трудна ситуация, не се поддавай на отчаянието

Когато си в трудна ситуация, не се поддавай на отчаянието

Когато си в трудна ситуация и се чудиш какво да правиш, не се поддавай на отчаянието. Не си позволявай да падаш на по - долно емоционално ниво. Всичко, което ни се отнема, е защото ни е вече непотребно. Защото някой иска да ни каже да си отворим очите за нова възможност. За нов път, по който да поемем. Ако ги няма несполуките няма да оценим хубавите моменти. Ще взимаме всичко за даденост. Някои хора са толкова целеустремени, че не виждат нищо друго освен това, което искат. И когато го постигнат не чувстват удовлетворение. Не са щастливи. Това е, защото са изпуснали пътуването. Животът е като пътнически влак, мръсен, бавен, спира на всяка спирка, понякога се разваля, но винаги стига до крайната гара, независимо как и кога. Ако мрънкаш и се оплакваш от всичко в него или мислиш само кога ще стигнеш няма да си щастлив. Влакът на живота спира на всяка спирка, за да ни среща с нови хора, нашите учители. А се бави, за да успеем да се научим да живеем. Да ценим всеки миг, всяка възможност, независимо от трудностите. Да сме благодарни за всяка несгода, защото точно тя ни прави хора. В крайна сметка винаги стигаме до целта, но разликата е, че в единия случай сме съществували, а в другия сме живели. Когато една врата се затвори винаги след нея се отваря друга. И винаги следващата възможност е по - добра. С несполуките успяваме да оценим, това което ни се дава после. Което иначе не бихме забелязали, защото се вглъбяваме в нещо и не искаме да го оставим да си иде. Сякаш някой ни казва " Хей, човече, прогледни! Виж какво имaш пред себе си!" Рита ни в кокалчетата и ние се усещаме, че нещо се случва. Но в повечето случай не си взимаме поука, не осмисляме ситуацията и се чудим защо ни се случва. Смятаме се за много умни, а не забелязваме детайлите. Не преценяваме правилно ситуацията. Не разбираме че малкото препятствие ни помага да починем за новата възможност.

Анита Георгиева

4.9, 36 гласа
прегледи 10997

Препоръчани продукти

loading...

Коментари за Когато си в трудна ситуация, не се поддавай на отчаянието

  1. 1.

    Българите имаме нужда от подобни лекции на ниво живот.Изморени ,измъчени от трудният и дълъг преход на промяната. Психиката е почти, сразена от неуспешните напъни на правителствата, да изведат народа от дъното на пропадналите надежди.Отчаянието идва отново и отново .За това е необходимо стимул в развитие здраве, образование , производство ,работа,качествена храна,култура За да не се срамуваме, че сме българи родени.За това трябва да помислят най-вече правителствата, за този народ,от който са произлезли .Много често да се обръщат назад и да си припомнят това!

  2. 2.

    БЪЛГАРИТЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ ПОДОБНИ ЛЕКЦИИ НА НИВО ЖИВОТ.ИЗМОРЕНИ ,ИЗМЪЧЕНИ ОТ ДЪЛГИЯТ И ТРУДЕН ПРЕХОД НА ПРОМЯНАТА.ПСИХИКАТАЕ ПОЧТИ СРАЗЕНА,ОТ НЕУСПЕШНИТЕ НАПЪНИ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА ДА ИЗВЕДАТ НАРОДА ОТ ДЪНОТО НА ПРОПАДНАЛИТЕ НАДЕЖДИ.ОТЧАЯНИЕТО ИДВА ВСЕКИ ПЪТ ОТНОВО И ОТНОВО.ЗА ТОВА Е НЕОБХОДИМО СТИМУЛ В РАЗВИТИЕ ЗДРАВЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПРОИЗВОДСТВО РАБОТА КАЧЕСТВЕНА ХРАНА ,КУЛТУРА.ЗА ДА НЕ СЕ СРАМУВАМЕ, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ РОДЕНИ.ЗА ТОВА ТРЯБВА ДА ПОМИСЛЯТ ПРАВИТЕЛСТВАТА.ЗА ТОЗИ НАРОД, ОТ КОЙТО СА ПРОИЗЛЕЗЛИ. МНОГО ЧЕСТО ДА СЕ ОБРЪЩАТ НАЗАД И ДА СИ ПРИПОМНЯТ ТОВА !

  3. 3.

    загубих съпруга си.кое му е хубавото след това

  4. 4.

    Дали здравето ни е непотребно и за това го губим?!
    Дали когато си немощен и безсилен ...сломен от болестта си способен да намериш сили да се бориш за нещо безвъзвратно загубено и да откриваш нови пътища???
    Май има доста игра на думи...за кураж надявам се

  5. 5.

    Когато човек загуби здравето си, едва тогава разбира какво е имал и колко го е подценявал. Всичко се случва с причина, колкото и да не ни се иска да приемем, ние сами се разболяваме. И само ние можем да намерим силата в себе си, за да оздравеем

  6. 6.

    а когато загубиш детето си на 28 год.възраст преди 4 месеца ще ми дробиш ли тези глупости

Подобни статии

Две души

Две души

Толкова съм добра в слушането, че съм забравила да говоря. Не, мога да говоря, дори съм доста приказ...