Назад  |   Начало  »  Медия  »  Блог  »  Свободен блог  »  Заявка за ЩАСТИЕ

Заявка за ЩАСТИЕ

Заявка за ЩАСТИЕ

Да простим на ближния, независимо какво е направил Той, е Божия воля, а не наша прищявка или егоизъм. Защото да обичаме себе си, както и ближния е неземно богатство, което те обогатява за цял Живот.

Ангелина Димитрова

 


Имаме ли очи да живеем само заради красотата на Природата? Такава каквато е – вълшебна, неповторима, омиротворена. Защото природата е тази, която носи цялата Любов, под формата на пчелите, които ежедневно прелитат през горите и вдъхват уханията на дърветата. Каква симбиоза? Чудновата!! Защо ние хората се съревноваваме по качества, материално благополучие? Защото едва ли пчелите се съревновават по между си, за да измерват събрания мед. Те са всеотдайни и отговорни, само и единствено към предназначението си - да събират мед и да бъдат пчели.

„Когато не се преследва слава, животът е доволен и щастлив” – Хон Ин

Защо сме се озлобили, до толкова, че да нямаме причина да прощаваме? Защо сме се отчаяли дотолкова, че плачем всеки ден за нещо, което нямаме или не притежаваме? При положение, че имаме себе си. Но, да - слепотата на душата е слепотата на вътрешното ни Аз. Ние не знаем кои сме. Забравили сме да следваме ценностите си – на Истинност, Доброта и Търпение. Забързали сме се и нямаме спирачка. Въпреки, че аз не омаловажавам труда, на който и да е, независимо от формата и действието. Но и аз, като повечето хора следвах химери и имах огромни очаквания. Но това не ме направи щастлива, а напротив - все по-разочарована. Но това разочарование е винаги вътре в нас. Хората дори не подозират, че ти ги приемаш за предатели.

„Огорчен и в неспирна борба цял живот карма си създава” – Хон Ин

Все повече приятелства си отиваха от мен. А аз бях изгубила най-верния си приятел - СЕБЕ СИ. Все повече любовни отношения от миналото ги виждах като предателства, а аз бях предала любовта към мен самата. Давах, за да получа. Давах време, давах емоции. Но това неискано добро, е моя карма. Правех избори, но неосъзнати. Никога не се замислих, искам или не да направя това?

„Човекът пробуден от емоция много тревоги си причинява.” – Хон Ин

Проблем след проблем. Болест след болест. Като че ли моят живот преминаваше в постоянен тунел, в който на изхода не ме очакваше светлина. Именно това е големият проблем. Че ние, хората, мислим как няма да се справим, а не как ще се получат нещата. Защото победителите винаги виждат победата, преди да се е състояла. Провалът е лесен, важното е какво си даваме, за да успеем. Нашите мисли - ще ми кажете. Разбира се, че е - да! Точно така! Нашите мисли. Можем ли да си помислим, че ние сме творците на нашите съдби? Оу, знам читателю, ще намериш куп твои преживявания и истини, за да ме убедиш, че имаш проблеми. Но, ако за миг потърсим светлината вътре в нас.. ще намериш и решението за всеки проблем.... Коя светлина ли? ЛЮБОВТА, читателю – ЛЮБОВТА. Любовта към нас, към всяко същество, което диша на тази Планета – Земя.

ЗАЩОТО: „Добър, усъвършенстващия се гради добродетел за цял живот!!!!!!!!!”

Мислех си, че аз съм добър човек, защото всеки ден раздавах душата си, чувствата си, и ОЧАКВАХ същото в замяна. Да, ама не!! Разбирана, може би. Обич. Едва ли. Всичко... Но, не в раздаването на чувствата бе проблема, а какви точно чувства давах... Как може да даваш на другите любов, когато себе си критикуваш, когато себе си осъждаш. Даваш, но условно. Очаквах отношение, но бях изгубила отношението си към себе си. Не се похвалих години наред. Упреквах се за дадена ситуация, която дори не помнех. Дразнех се на себе си, че не мога да бъда тази, за която съм мечтала. Но кога съм мечтала да съм точно тази? Или по точно, някой друг е мечтал вместо мен. Може би да... Аз не уважавах себе си, защото приемах мнението на другите за мен за по-важно. От там се подхранваше Самокритиката към мен.

ЗАЩОТО: „Човек, стремящ се към слава, води живот на гняв и омраза.”

Докато един ден не се оказах отново „пред портите на БОЛЕСТТА”. Познатите моменти на страх, гняв и яд, че съм го допуснала. Но знаех, че няма начин да няма начин! Отпуснах се и тогава смирението дойде. Усмихнах се. Благодарих на всяка болест, на всеки провал, за който можех да се сетя. За по-сигурно и омиротворяващо си позволих да отида на Литургия в най-близкия храм и да помоля Бог за изцеление. Обичам да намирам утеха в храма. Обичам да слушам вълшебната музика, която пеят. Докато стоях и слушах, от очите ми не стихваха сълзи. В съзнанието ми се спускаше една и съща мисъл „Престани да плачеш, момиче, и ще ти върна здравето. Истина ли бе това? Чувствах ли го или го чувах от подсъзнанието си? Истина е. Зад гърба ми се появи лъч, слънчев лъч, който погали плачещите ми очи, в знак на съгласие. Вяра ти трябва. Така го приех. Така го разбрах. И така беше. Имах нужда от вяра, за да се справя. Още един път се появи слънчевият лъч. Вън бе мрачно. Приех го като знамение. Още веднъж почувствах същите мисли. „Ако ми обещаеш, че ще престанеш да плачеш, ще ти върна здравето!” Сърцето ми биеше силно. Последва трети лъч. Настръхнах и си казах: „Това е!” Време е да престана да се обвинявам, наказвам и самосъжалявам. Време е да обичам. Да обичам себе си и всичко живо на тази планета. Всеки ден в тялото ми се вливаше нова сила. Не питах от къде идва, защото знаех, че идва от дълбините на моята същност, която иска да живее. И живее. Знаех, че е въпрос на време, за да бъда напълно здрава. Но най-важното бях на прав път. Усещах го! Знаех го!

Защото: НЕДОСТИГНАТ от емоция, Умът е тих, а желанията са малки. Моето желание не беше химера. А най-постижимото. Да бъда човечна и да обичам. Да отдавам от себе, за да генерирам положителна енергия. Да помогна на стар човек, да поздравя, да погаля малко дете. И така семената на здравето ще покълнат в подходящата почва наречена ЛЮБОВ. Сега всеки ден си подарявам усмивка и не забравям да си повтарям колко много се обичам и заслужавам да бъда здрава! Защото усмивката е най-красивият грим на жената, а красивото и любящо сърце, най-красивата одежда!

ДОБЪР, УСЪВЪРШЕНСТВАЩИЯ СЕ ГРАДИ ДОБРОДЕТЕЛ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ.

 
С благодарност към един човек, който ми отвори очите за ФАЛУН ДАФА – Истинност, Доброта и Търпение. Всичко в три думи.

АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА от ГРАД ВАРНА

Рейтинг: 4.7/5 на базата на 3 оценки
прегледи 4160

Препоръчани продукти

Коментари за Заявка за ЩАСТИЕ

    Подобни статии

    Две души

    Две души

    Толкова съм добра в слушането, че съм забравила да говоря. Не, мога да говоря, дори съм доста приказ...
    Трите ключа за дома

    Трите ключа за дома

    Дом. Дума, стара колкото света. Познатото и непознатото в нея. Познатото и непознатото в нас. Два п...